„Човек и добре да живее ... се жени !” Всеки е чувал тази крилата фраза, която, както много други шеги съдържа и доза истина. Да се опиташ да пишеш за нещо, което е липсвало десетки години в българските правна система и житейски обичаи, и което предстои да се случи, се оказва нелека задача. Но също и едно интересно предизвикателство, което сигурно ще заинтригува и Вас.
Надявайки се да бъда полезен, ето и резултатите от едно мое двупосочно пътуване във времето.
„Сключва се брак на християни или писмено, или неписмено, между мъж и жена, да са двамата на възраст, подходяща за съприкосновение, мъжът от 15-та година, а жената от 13-та, като двамата искат със съгласието на родителите. Писмен брак се сключва чрез писмен зестрен договор, потвърден от трима достоверни свидетели според благочестиво узаконеното напоследък от нас, така че в него мъжът да уговори пълното присвояване на зестрата, и непокътнато и ненакърненото й пазене и поддържане, разбира се, заедно с подарената й от него сума за увеличение, като се запише в издадения от него договор една четвърта част в случай на безчадие. Така че между тях се съставят три договора, два еднообразни на зестрата равносилни, а другият се издава от мъжа на жената. И да се не иска или записва от мъжа предбрачен дар, равен на внесената му зестра.” Това е откъс от ЕКЛОГА – създадения през 726 г. законодателен сборник на Византия...